×
Любопитно

Петър Парчевич – най-великият българин на XVII-ти век

Споделяне:

Ако сте посещавали нашата кантора, знаете че тя се намира в центъра на гр. София, на тихата улица Петър Парчевич.

По повод Деня на Будителите решихме да споделим с вас кой е юристът и общественик Петър Парчевич и какъв е приносът му за българското Възраждане и история!


Петър Парчевич е роден през 1612 г. в гр. Чипровци, в стария знатен род Кнежевичи – Парчевичи. Само на 11 години е изпратен да учи в гр. Лорето, Италия.


По-късно продължава образованието си в гр. Рим, където през 1837 г. завършва висшето си образование, като става първият българин доктор по гражданско (римско) и католическо право.


Говорел е отлично гръцки, латински, италиански, влашки и арменски език.


След завръщането си в България през 1643 г., Петър Парчевич става свещеник, а година по-късно секретар и помощник на Марциоанополският архиепископ в гр. Бакъу, Влахия.


Чрез своя пост той обикаля земите от днешна Молдова до Североизточна България и провежда много дипломатически мисии, с които търси подкрепа за освобождаването на християнските народи в Османската империя.


Петър Парчевич е назначен от папа Александър VІІ-ми за Марцианополски архиепископ през 1656 г. Малко след това взема участие в организиране на въстание с подкрепата на Влашко, Молдова и Хабсбургската монархия, което се оказва неуспешно.


По време на мисиите си Петър Парчевич влошава здравето си и в следствие на тежко заболяване е отстранен от архиепископския си пост през 1661 г. Заема дребна църковна служба в гр. Оломоуц (днешна Чехия).


През 1668 г. австрийският император Леополд І удостоява Петър Парчевич с баронска титла, в същата година става апостолски викарий на Молдова и остава там до 1673г., когато предприема нова мисия, целяща кръстоносен поход срещу Османската империя. По време на тази своя мисия, Парчевич не пести сили и посещава Полша, Виена, Венеция и Рим.


Идеите на Парчевич представляват началото на българското национално Възраждане, но за съжаление дипломатическите му опити остават неуспешни.


Въпреки това, те оказват влияние върху националноосвободителния дух на българския народ.


Петър Парчевич почива на  23 юли 1674 г. в Рим. С това се слага край на мечтата му да види България свободна.


Погребан е в базиликата „Sant’Andrea delle Fratte“ пред параклиса на св. Франциск.

Паметна плоча в базиликата Sant’Andrea delle Fratte. Снимка: bgsleda.com


След смъртта му, през 1688 г. в родния град Чипровци избухва въстание на българските католици, а потушаването му принуждава местните жители да се преселят из цяла Европа, най-голямата част в района на Банат.


Днес, името на Петър Парчевич носят различни училища, читалища и улици в повечето големи градове, а на ул. „Петър Парчевич“ № 15 в гр. София се намира и нашата кантора.

Споделяне: